Там, горе на хълма аз виждам
Гордо изправен воин стои
С бончук в ръката и верен кон до него
Вятърът вее побелелите му коси
Безмълвен е той, но аз чувам
Неговия глас тревожен дорде
Мъдри думи и слова изрича
И как за борба народа зове
И оглеждам се плахо край мен -
Скотовете заспали слугуват
Гледат те, но нищо не виждат
Слушат, но и дума не чуват
Нима съм сам си мисля
И обзема ме чувство на тъга
Но пак се обръщам и виждам
Че все пак някои надигат глава
Тръгвам към хълма аз плахо -
Нещо отвътре напред ме води
А зад мен хора малко
Но будни, грейнали и горди
Пътят е трънлив и стръмен
Но това няма да ни спре
Трябва и други да събудим
Защото времето тече -
Слънцето се скрива веч
И мракът над България ще слезне
И трябва да побързаме, че може
Воинът със залеза да изчезне