Пред камъка студен стоиш
Смирено преклонил глава
С лицемерие, невежество изпълнен
По задължение си тук сега
Не усещаш, не разбираш
Че тоз воин за теб загина
С мъжество се пред смъртта изправи
Посрещна я с вяра несломима
А ти жалък клечиш тук
Чувстваш се слаб, недостоен
Да застанеш пред него прав
И да продължиш завета народен
Не, просто номера отбиваш
Да си изкупиш ти вината
И минути след акта ти позорен
Весел връщаш се в тълпата
Българино, запомни това
Пред камък на герой не се тъжи
Ами с гордо вдигната глава
Опомни се и борбата продължи!